През последните няколко дни станахме свидетели на масови протести из цялата страна, развили се лавинообразно и довели до падането на правителството на Бойко Борисов. Това е прецедент за последните 15 години!

Всичко започна с на пръв поглед естественото несъгласие срещу необосновано големите декемврийски сметки за ток, но набързо прерастна в недоволство срещу политическата система, доминираща живота на милиони българи за изминалите 24 години. 

Мизерията, ниските доходи, нереално високите цени за живот в България, липсата на усещане за справедливост и ненаказуемост на престъпниците; неразкритите политически убийства за периода; източването на пенсионните фондове; усещането за откъснатост между държава и народ; корупцията по всичките нива на властта; постоянното напускане на хора с цел емиграция към западните страни; всеобщата безнадеждност и безсилие срещу този политически статус, доведоха до ескалация на напрежението. Всъщност това реално изкара хората по улиците. 

Властта отказа да разбере, че е настъпил предела на много хора. Духът от бутилката бе пуснат. Хората излязоха по улиците в отчаяние. 

Връщане назад едва ли ще има. Хората днес, въпреки абсурдните си искания за незабавно покачване на доходите и незабавна промяна на статуквото (при тези условия тази незабавност няма как да стане) знаят, че не е въпрос дали ще е Борисов или Станишев. Те са от един отбор - отборът на онези, които искат да запазят статуквото. 

Бунтът срещу монополите трябва да се тълкува като бунт срещу олигархичната система, която прави всичко възможно да убие всеки прогрес в нацията ни и да направи свръхбогати една малка група хора - около 1 000 семейства, както казва политологът Огнян Минчев. Тук е важно да направим едно важно уточнение. Тези протести не са същите както през 1997 г. Тогава искахме да смъкнем от власт правителството на Виденов, понеже то доведе страната до безпрецедентна инфлация и банкрут. Сега въпросът не е в това да сменим Бойко или някой друг. Необходимо е да се промени системата, която са самовъзпроизвежда и придобива все по-уродливи форми. 

Несъстоялият се преход може би започна!

Сега е важно да се формулират ясни идеи и концепции, които да бъдат предложени за промяна на обществото ни. Ясно е, че е необходимо да има нови хора и лица. За да се случи това, те трябва да влязат в Парламента. За да влязат в Парламента, трябва да има или нова партия, или да се промени избирателния закон. За да се промени избирателния закон е необходима воля. Но воля няма да има от онези, които са вече там, освен ако няма сериозен натиск от обществото в тази посока. 

Парламентарно представените партии ще се опитат да задържат статуквото на всяка цена, като започнат да говорят популистки и да заблуждават, че промяна ще има само, ако те бъдат избрани. Това е поредната лъжа и заблуда. 

БСП и Станишев обслужват Москва. ДПС и Местан (Доган) обслужват БСП, Москва и Турция. ГЕРБ не знаят какво са и къде се намират. Те са постоянни в непостоянството си. Напълно неспособни да се държат управленски.  АТАКА и РЗС са маша в ръцете на силните на деня и своя собствен интерес. ДСБ, СДС и Единство се обезличиха и превърнаха в сива конюнктура, въпреки че някога бяха символ на промяната.

Изходът е да се използва този тласък и на сцената да се появят силни граждански организации с позиции и идеи, които да упражнят системен натиск върху властта. Протестите са силен катализатор за промяна, но ако няма хора, които да осъществят тази промяна с идеи, знание и способности, всичко ще умре рано или късно. Аз мисля, че това е, което искат партиите от парламента - да задържат нещата, докато всичко се удави в безвремие. Правят го вече 24 години. 

Не е ясно и колко от протестиращите са платени такива. Появиха се провокатори, които се сблъскаха с полицията, за да опорочат протеста. Издигнаха се лозунги за национализация, които са леви и опасни. Засили се националистичната риторика, което много опасно. Правителството на Бойко Борисов избра да слезе от власт и да се готви за избори, вместо да изкара мандата си и да предпази страната от хаос.

Промяната на статуквото ще е трудно и продължително. Истинската битка все още не е започнала. Тя предстои. Битката с монополите тепърва предстои, а те са навсякъде. Всъщност държавата представлява най-големият монополист - образованието е монополизирано; здравеопазването; пенсионната система; банковия сектор, медии и т.н. Ние като граждани нямаме право на избор и това трябва да се промени. 

Съдебната система е най-голямата пробойна в обществото ни. За всички е ясно, че тя пази картелите и олигарсите. Няма осъдени престъпници, няма наказани; енергийната мафия купува каквото си поиска. 

Днес е време за промяна. Днес България е изправена пред съдбоносен избор. Днес не трябва да отстъпваме. Днес трябва да се сложи основата на трайна промяна и реален преход от пост-комунистическа държава в модерно демократично общество, където законът ще е над всички и еднакъв за всички. 

Това ще изисква усилията на всеки свободомислещ гражданин, който не иска да живее по този начин за следващите 24 години. 

ИЗТОЧНИК: www.prelom.bg