Яна затръшна вратата на стаята си и започна да плаче. 

Ставаше на 16.

Беше чакала този ден с такова нетърпение! 

Искаше да се почувства различна, специална. 

Мислеше да покани класа си на гости. Е, разбира се не всички, но 20-тина приятели спокойно можеха да се съберат в апартамента им.

Вместо това, родителите  и отново си крещяха и се блъскаха в кухнята.

Вече се беше свечерило, а те дори не и честитиха рождения ден.

Просто го бяха забравили!

Всъщност сякаш бяха забравили, че тя изобщо съществува. 

През последната година стана нетърпимо.

Майката на Яна - Мария, си беше наумила, че баща и си има любовница. 

Мария беше на 40 години и бременна с второто си дете. Може би това я правеше твърде чувствителна и подозрителна. Накрая ревността и стана открита, натрапчива и непоносима.

Яна нямаше представа дали баща и наистина имаше любовница.

Жоро  безспорно беше красив мъж. Виждаше  как жените от квартала го гледат, но той никога не отвърна на флиртовете им. Поне не пред Яна.

Но пък често се прибираше в къщи след полунощ. Ей така, без да се обади. Без някаква ясна причина.

И така скандалите започнаха и станаха част от ежедневието. 

Както и днес. На шестнадесетият и рожден ден!

Яна се изпълни с гняв и разочарование.

Зарови глава във възглавницата за да не се чува гласа и и се разкрещя:

По дяволите!

Искам да се махна от този дом!.

Искам да умрат! 

Не издържам повече!

Мразя ги! Мразя ги! Мразя ги!

..........

Всичко това се случи преди години. 

Сега вече Яна беше пълнолетна и напълно свободна да живее както си иска.

Прекъсна образованието си, напусна студентското общежитие и отиде да живее при гаджето си.

Не се беше обаждала на Мария и Жоро цяла година.

Не им беше казала новият си адрес нито новият си телефон.

Напълно се покри. Не искаше да ги чува и вижда. Не искаше да знаят къде е. Тъгуваше единствено за малкия си брат. 

Но пък си имаше Калин. Готин, моторист, забавен и непредвидим  .... Малко безотговорен, но всъщност в това му е чара. 

Бяха заедно вече  почти  2 години. Нямаха никакво намерение да се женят. Така им беше добре. Обичаха се.

До деня в който Калин се прибра и каза, че е влюбен.

Яна го погледна и разбра. Не ставаше въпрос за нея.

- Коя е тя?

- Наталия.... ще ми помогнеш ли? Не знам как да и го кажа. Ще ми помогнеш ли да и избера подарък?

Яна не вярваше на ушите си! 

Да помогне на собственият си приятел да се обясни на друго момиче?!

Той луд ли е?

Какво им става на мъжете?!

Беше публична тайна,че Наталия ходи с двама, единият от които женен!

На опашка ли ще се редят? Под график ли ще ходят при нея?

Дори не беше кой знае каква красавица. Леко пълничка. Говореше провлачено...

Яна си събра багажа и се изнесе.

Боже, защо животът е толкова гаден?!

Защо човек изобщо се ражда? Къ"в е смисъла да се живее?

Дните минаваха. Почти всяка вечер беше на дискотека или бар с приятели.

Не се напиваше- просто не я хващаше лесно.

Не искаше нов приятел. По точно не искаше нищо сериозно.  

Просто се забавляваше. Търсеше нещо, което да осмисли живота и.

Един ден, вместо на дискотека отиде на концерт.

Беше странен концерт.

В началото излезе някакъв човек и започна да говори. Говори почти 40 минути, но Яна не разбра нито дума. 

После излезе една банда и засвири.

Не беше точно нейният стил музика, но ставаше.

Дори не усети как музиката я завладя. Хората около нея започнаха да вдигат ръцете си нагоре. Тя не разбираше що за странно поведение е това, но и се прииска да направи същото.

Тогава Го усети - Величествен, Необятен, Неповторим, Славен.... 

Започна да плаче.

"Прости ми... моля те, прости ми.... за всичко.

Толкова си Величествен.... 

Никога не съм срещала някой като Теб!

Никога не съм преживявала подобно нещо.

Толкова си истински....

Толкова си чист...."

Усети как Той я прегърна. Той - Всемогъщият Бог!

Любовта Му като топли вълни изпълни сърцето и.

Раздразнението и започна да изчезва.

Почувства се чиста и някак различна...

Страхуваше се да отвори очи, да не би всичко да свърши.

Но то продължи. Продължи по пътя към в къщи.

Продължи през цялата нощ и на следващия ден. И на по следващия ден.

Яна разбра, че животът и се е променил завинаги.

Беше срещнала Бога и това преобърна всичко.

Яна взе телефона и набра добре познатия номер.

- Здравей мамо... аз съм...