Жените получават средно с около 17,4% по-ниско възнаграждение от това на мъжетe в икономиките на ЕС.

В много от страните членки тази разлика дори надхвърля 30%. Макар равното заплащане да е един от основополагащите принципи на общността, през последните години се отчита незначителен напредък.

И днес дискриминацията на жената продължава да ползва старите стереотипи, но прикрити зад благовидни обяснения.

-Защо полицаите вземат повече от медицинските сестри?

-Защо трудът на касиерките не е смятан за толкова важен, колкото този на автомобилните или хладилните техници, например? Може ли да се твърди, че тяхната професия е по-малко общественозначима? Жените продължават да работят повече, за да се докажат. И този труд остава невъзнаграден. Две трети от тях работят на непълен работен ден в ЕС, макар да са 60% от висшистите. Разликата в заплащането между двата пола расте още повече при по-квалифицираните, сочи европейската статистика. С темповете, с които сега се заличава разликата, ще са нужни поне 100 години, докато изчезне, и жените получат достъп до постове, отговарящи на образователния им ценз.

Затова в навечерието на 8 март Европейската комисия лансира кампанията "Еднакво заплащане на труд с еднаква стойност", насочена да активизира цялото общество - от неправителствените организации и профсъюзите до националните правителства.

Дискриминацията е видима още от достъпа до пазара на труда.

Жените по-често остават без работа и трябва да полагат повече усилия, за да съчетаят личния с професионалния живот. Въпреки законодателството на ЕС и националните разпоредби за равно възнаграждение разлики има дори в средното почасово възнаграждение между двата пола. Обичайният аргумент: "Производителността на жените е по-ниска, защото те често отсъстват заради децата". Или убийственият: "Това е пазар, той решава". Истината обаче е, че 50% от жените работят в сфери, които не се определят от пазара, като образование и здравеопазване, и техните заплати се определят с правителствени решения.

Разбира се, днес в европейските държави начините за дискриминиране са "елегантни". Например жените, които чистят в супермаркет, се водят по ведомост "хигиенистки", а мъжете, които трябва да вършат същата работа, са записани като "техници". Така за равностоен труд възнагражденията им се разминават често с 20-30%. Подценяването на женския труд личи най-красноречиво в бордовете на големите компании. В тях жените са едва 10%, а дамите на поста президент - само 3%. Какво да кажем за заеманите от тях политически постове. Жените са средно 26% в националните парламенти, 30% в Европарламента. Имаме и 8 еврокомисарки.

Времето е пари, а жените имат по-малко време, признава и еврокомисарят по заетостта, социалните въпроси и равните възможности Владимир Шпидла на пресконференция, на която обяви старта на европейската кампания за премахване на разликите по полов признак в заплащането. "Общо взето, жените са по-квалифицирани и предприемачите, които не се възползват от това, губят", подчерта чешкият представител в комисията. "Не можем да продължаваме да разпиляваме този потенциал", е мнението му.

Румяна КОЧАНОВА

в. Стандарт