Аз съм принцът на Египет.

Утре е моят сватбен ден.  Тя е толкова красива…….. Тя е принцеса – дъщерята на Фараон. Но всъщност е принцесата на моето сърце. Моята любов, моето щастие. А можехме никога да не се срещнем , ако не бяха онези драматични събития. Ако не беше предателството и съня…

 

Но нека да започна от начало.

Аз съм най – малкият син. Баща ми имаше две съпруги и две наложници. В земята на Харан , където съм роден това било необичайно. Богатите мъже имали по много повече съпруги. А татко беше един от най - богатите хора. Имаше даже и собствена обучена войска. Разказваше ми как прадядо, излязъл с армията си на война срещу трима царе и ги победил в един ден!

 

Татко много обичал майка ми , но тя не можела да зачене.  Затова била много нещастна. Но когато той вече започнал да поостарява – на бял свят съм се появил аз. 12-то дете. Вече съм имал 10 братя и 1 сестра.

 

Бяхме голямо семейство. Когато тръгнахме за да преселим в Ханаан бяхме толкова много  – слуги, войници, добитък, че на няколко пъти се загубвах от мама и татко.

Но най обичах да ходя с братята ми . Те обаче малко ми завиждаха и ги чувах как си шушукат , че съм бил “момчето на татко”. Че само на мен бил направил от онази специално тъкана дреха . Ядосваха се много , когато казвах на татко какво правят.

Понякога тайничко се промъквах и ги гледах как играят на онази игра с овнешките костички и залагаха от златните монети. Но най много от всичко се ядосваха когато им разказвах за сънищата си . Например как слънцето , луната и единадесет звезди идват и ми се покланят.

 

И един ден започна моята драматична история. Бях на 12 години . Братята ми бяха отишли да пасат стадата в Сихем – на няколко дена път от дома.

Тогава татко ме повика и ми каза да отида да видя как са и да му донеса известие от тях. Тръгнах. След няколко дена път видях стадата а после и тях. Затичах се към тях и ги чух как се смеят. А после чух и думите им: “Елате да го убием и да го хвърлим в един от тия ровове. После ще кажем на баща ни че е бил нападнат от животно и сме намерили само кървавите му дрехи”

 

О, Боже! Краката ми се подкосиха. На къде да бягам и какво да направя? Хванаха ме . Вързаха ръцете и краката ми с въжета. Изобщо не искаха да ме чуят. Умолявах ги да ме пуснат , но бяха като обезумели. Аз също – от страх.

В този момент се зададе керван. Беше от египетски търговци , които караха роби. Тогава един от братята ми каза”Защо не го продадем на египтяните? Така ще спечелим и малко пари.” Търговците ме купиха за 20 сребърника.

 

Никога не съм бил по – уплашен и по-нещастен. Целият ми свят се срути. Всичките ми мечти се разбиха . Само в един миг!

Бях сам. Бях предаден . Бях роб. Бях на 12 години.

 

Купи ме един египтянин на име Петефрий. Той не беше лош човек. Разбрах че е придворен на Фараон, началник на телохранителите. Имаше огромно имение. Започнах да работя за него. В дома на баща ми бях научил много неща, и сега всичко, което правех благо успяваше.  Господарят ми беше много доволен от работата ми. След време ме направи управител на цялото си имение. Аз водех всичките му сметки, управлявах всичките му слуги. Увеличих доходите му многократно. Всичко вървеше добре.Започнах да притъпявам болката от предателството.

 

Жената на господаря , обаче не ме оставаше на мира. Славата и се носеше , но Петефрий нищо не забелязваше , или не искаше да забележи. Преследваше ме , говореше ми , искаше ме. Но тя беше жената на господаря. Как можех да предам доверието му? Как можех да бъда с жена , която е на друг?

Докато един ден , както работех в къщата тя не дойде и не се хвърли в прегръдките ми.  Реагирах почти инстинктивно. Скочих и избягах от къщата. А тя се разкрещя със всичка сила.

 

И после… После ме хвърлиха в затвора. Защото съм посегнал на съпругата на господаря. 

Отново предаден. Отново оклеветен. Щях ли някога да изляза от тази тъмница? Изобщо някой излизаше ли от тук? Какво стана със сънищата ми? Не казваха ли те че ще бъда велик човек? А сега съм просто роб, затворен в крепостта.

 

Минаха години. Тъмничарят, началникът на крепостта ме обикна като син.

Една сутрин, беше още тъмно дойдоха войници и ме изведоха. Помислих си “Дойде последният ми час”.

Заведоха ме пред Фараон. Беше блед и разтревожен.

“Сънувах сън, а няма кой да ми го разтълкува. Чух да казват за теб , че умееш да тълкуваш сънища.”

“Не аз, а Бог ще даде отговор на Фараон”

И той ми разказа съня си :

“Седях край брега на Нил. И ето 7 тлъсти и хубави крави излязоха от реката и започнаха да пасат на брега. След тях излязоха други седем крави , слаби , много грозни и мършави. И мършавите крави изядоха първите седем крави. Но пак и след това си останаха мършави и грозни. Това беше сънят ми”.

 

Когато Фараон свърши да говори, аз вече знаех какво означава този сън.

 

“Ето , идват 7 много плодородни години, по цялата Египетска земя. А след тях ще дойдат седем гладни години; всичкото плодородие ще се забрави , защото гладът ще опустоши земята. Няма да се познае плодородието на земята поради онзи глад, защото ще бъде твърде тежък.

И ето моят съвет: нека потърси Фараон , умен и мъдър човек и да го постави над Египетската земя. Нека постави надзиратели над земята. Нека те събират една пета част от всичко което се роди през първите 7 плодородни години. Всичко събрано да бъде под фароновата власт и да се пази. Тези запаси ще служат за храна през 7-те гладни години и така хората и земята няма да умрат.”

 

Тогава лицето на Фараон просветна и ми каза :

“Ти ще бъдеш над домът ми и твоите думи ще слушат всичките ми хора; само с престола си ще бъда по – горен от теб.

Фараон извади пръстена си и го сложи на ръката ми.

Облече ме в дрехи от висон и ми окачи златно колие..

Бях на 30 години когато стоях пред него. Тогава видях и нея . Моята бъдеща съпруга.

 

А името ми е Йосиф бен Израил.

 

Следва продължение.

 

всъщност това е история №2 от поредицата "Богатите хора , за които знаем малко".

Събитията, фактите и имената са истински.

strahotno, mnogo mi haresa. Tania

Ще чакам прдължение

...всъщност дори я бях хващала на анимационно филмче миналото лято:)
И аз чакам продължението, защото е много интересно :))

энжг

какво точно означава твоя коментар?

Разказаната история е заинтригуваща и провокираща към размисъл. Колко ли от нас са попадали в ситуация, където са били предадени, оклеветени и оскърбени. Една съвремнна история със сщжет от миналото. Но никъде, дори и между редовете, не видях човека, на когото му се случиха всички тези неща да се оплаква, самосъжалява, критикува. Явно е имал разбиране за сложните човешки взаимоотношения и е вярвал за бъдещето си. Пожелавам го на всеки читател на този блог - вярвайте в доброто, което изтрива всичко лошо .